Пелопонес - Гърция| почивка на море оферти| Нафплио - Монемвасия – Гитио

ГЪРЦИЯ през СЕПТЕМВРИ 2015 на море в ПЕЛОПОНЕС – малко познат и много значим остров –

СЕПТЕМВРИЙСКИ празници 2015 - панорама на ПЕЛОПОНЕС в Южна Гърция:

до плодородната АРГОЛИДА – сърцето на древна Гърция  с: Микена, Нафплио и Епидавъра,

до област ЛАКОНИЯ с: Монемвасия, Спарта, Мистрас, Гитио и пещерите ДИРУ

до полуостров МАНИ – най-южната точка на Пелопонес, Балкански полуостров и Европа!

Дати на пътуване: 17.09.2015 – 22.09.2015 в 6 дни с 5 нощувки

Пелопонес пази и разказва своите легенди: при благодатните брегове в Арголида за Данай и дъщерите му, в Спарта за Менелай и хубавата Елена, а в Микена за родината на Агамемнон, в пленителния ГИТИО за първата срещата на Парис с хубавата Елена!

Пелопонес омагьосва пътника с по венециански кокетния Нафплио, поразява пътника с призрачната Мистра – „чудото на Морея”, завладява завинаги пътника с рицарската приказка Монемвасия – Гибралтар на Изтока!

1 ден: София – Коринт - Толо на Пелопонес -  890 км.

Сутринта в 06:00 часа отпътуване от София, пл. „Александър Невски” по маршрут: София – Благоевград – Кулата – Солун – Ламия – Атина – Коринт – Толо. Пристигаме в Толо, разположен в Северо – източен Пелопонес, в областта Арголида. Живописното селце Толо или още известен като Толон се споменава в Омировата „Илиада” като пристанищен град Асини, чийто флот е взел участие в Троянската война. В наши дни Толо привлича туристи с уникалното си разположение на красив залив, с плажовете си, с разнообразие и избор от средства за настаняване и като отлична отправна точка за покоряване на остров Пелопонес. Настаняване в хотел 3*. Нощувка.

2 ден: Толо – Епидавър - Микена - Нафплион – Толо - 159 км.

Закуска. В този ден ще пътешестваме в плодородната област Арголида, където според легендата акостирал Данай с 50-те си дъщери Данаидите, бягайки от Египет. Първата ни спирка ще бъде при античният театър Епидавър. Театърът в Епидавър без съмнение е най-прочутият и най-добре запазен античен театър в света. Функционирал е като религиозен и политически център на Епидавър, град-държава, който живеел под сянката на по-силните градове като Коринт, Спарта и Атина. Разкопките  проведени тук, разкриват най-съвършения модел на античен гръцки театър, който предлага 55 реда места, разделени на 12 пейки в долната част и 20 в горната, за над 20 000 зрители. Легендарната акустика на театъра се изследва от години от специалистите. Според някои теории, околните ветрове допринасят за акустиката, а други казват, че тайната е в плана на местата. Никоя теория обаче не е абсолютна, дори и след десетилетия проучвания. Посещение на Амфитеатъра и отпътуване към древна Микена – родината на митичният Агамемнон. Разглеждане на величествения дворец, съкровищницата с ”Лъвската порта”, царските гробници. Следва пътуване през портокаловите плантации на Арголида и разходка във венециански кокетния Нафплио - първата столица на Гърция след освобождението й от турско робство и един от най-красивите градове на Пелопонес. Разходка  по улиците на Стария град, съхранил до голяма степен паметниците на средновековната архитектура съчетаващи венециански и византийски елементи от второто владичество на венецианците тук /1686 -1715/ - площад „Синтагма”, Археологическия и Етнографския музей. Свободно време за разходка или чашка ароматно кафе на крайбрежната, или при възможност разходка с лодка до венецианската крепост „Буртзи”. Привечер завръщане в хотела в курорта Толо. Нощувка.   

3 ден: Толо – Монемвасия - Гитио – Ареополи - 299 км.

Закуска. В този ден се отправяме към област Лакония на Пелопонес и нейната най-южна точка полуостров Мани, която се явява и най-южната точка за Балкански полуостров. Първата ни спирка ще бъде  в Моненвасия, където в близост е небезизвестния нос Малеа – местният „нос Хорн”, където се срещат Йонийско и Егейско море. Монемвасия - Източeн Гибралтар, така нарекли венецианците един от най-живописните средновековни гръцки градове, все още малко известен на българският турист! Източен Гибралтар, защото крепостта, разположена на непристъпна скала, намираща се на стотина метра от брега в югоизточната част на полуостров Пелопонес контролирала в продължение на векове морския път от Западна Европа към Изтока. Местните жители пък наричат града Монемвасия, което на гръцки език означава, че към твърдината води само един вход! Ето че и Вие ще се изправите пред тази единствена порта, откъдето ще влезете във вътрешността на Долния град в Монемвасия! Преди това обаче ще минете по тесния провлак, който свързва островчето със сушата. Той е изкуствено създаден през 1971 г., с което е поправена щетата от природния катаклизъм, случил се преди повече от 16 века. Историкът Зосим е разказал за страшното земетресение в 375 г., променило целия релеф на пелопонеската провинция Лакония и сътворило малкото островче…. Свободно време, за да се почуствате част от рицарската приказка в атмосферата на един от най-невероятните градове в Гърция, обграден от двойни стени, в чието пространство са четиридесет византийски църкви, тесни калдъръмени улички, кокетни ресторанчета с изумителна гледка към морето и магазинчета за сувенири. Продължаване за красивия и романтичен Гитио, разположен амфитеатрално в полите на връх Акумарос, който ще Ви изненада с прекрасни плажове, красиви неокласически къщи и интензивен живот в градчето. Южният край на Гитио е свързан посредством малък провлак с малко островче – древния Кранаи или Маратониси. На това островче, според митологията, са прекарали първата си нощ Парис и хубавата Елена преди да заминат за Троя. Настаняване в хотел в района на град Ареополи. Нощувка.

4 ден: полуостров Мани: Гитио - Ареополис - пещерите Диру - Йеролименас - 60 км.

Закуска. В 9:30 ч. начало на обиколката на полуостров Мани – най – южната част На Пелопонес и област Лакония и най – вече на Балкански полуостров. Полуостров Мани е средният от трите ръкава на полуостров Пелопонес. Нос Тенарон е върхът му и най-южната точка на контининтална Гърция -  магична и необикновена зона, където според предание е входът за подземния свят Хадес. Пристигаме в Ареополис, градче на западния бряг на ръкава, изходен пункт за посещение на пещерите Диру. Посещението на тази пещера ще остане гравирано в съзнанието Ви завинаги. Някои от пътешествениците, посетили пещерите Диру, по свой начин ги определят като грандиозни и сравними с калдерата в Санторини! Разходка с лодка из лабиринта подземни канали, изпълнени със сталактити и сталакмити с изумителни отражения във водата. След впечатляващото творение на Природата – пещерите Диру, продължаваме на юг към Ареополи, очароващ с дивата си природа, живописния си и традиционен характер. Пътуваме през плеяда от идентични каменни селца, които в района наброяват 67 каменни селища, построени в традиционен стил, крепости, византийски и пост византийски църкви с уникални стенописи, кули, а така също дарени и с уникална флора и фауна. Попътно посещение в Кита до Йеролименас – рибарско селище с характерни за района пейзаж и кухня. Свободно време за обяд и плаж. Привечер на път обратно за хотела ни в Гитио ще спрем за малко в Ареополис – за чаша кафе или покупка на сувенири…Свободно време. Връщане в хотела. Нощувка.

5 ден: Гитио – Спарта - Мистра - Коринтски канал – Камена Вурла - 420 км.

Закуска. Днес ще се отправим към столицата на област Лакония – Спарта – царството на Менелай и хубавата Елена.  Когато посетим този град, може би неволно ще си спомним пророчеството на Тукидуд, че ако бъде разрушена Спарта и се спасят само основите на светилищата и обществените й сгради, хората от едно далечно бъдеще няма да повярват, че силата й е била еднаква със славата й. Действително, ние хората от това далечно бъдеще, ще видим един съвременен град, защото пословичната суровост на спартанците и презрението към разкоша не са им позволили да строят богато. Пътуването ни продължава до Мистра – последната столица на Византия. Мистра е само на десетина минути от Спарта и поразява всеки със своята мистичност. Отдалеч и като на длан се забелязват страховитите пояси от крепостни стени, действащите още църкви и манастири, руините на дворци и сгради, а отгоре се извисява замъкът на Гийом II Големия зъб. Византийският град в развалини, е един от основните туристически обекти в Пелопонес - Епископският съборен храм от 1309 г., манастирите ”Пресвета Богородица Всецарица” и „Богородица Преславна” от XIV в. Цитаделата на върха  и др. са определили мястото на средновековния град в листа на паметниците под егидата на ЮНЕСКО. Връщане в Спарта и свободно време за обяд. Отпътуване за Ламия, преминавайки през Коринтския канал и област Коринтия на път за материка и област Атика в Гърция. Настаняване в хотел в района на курорта Камена Вурла. Нощувка.

6 ден – Ламия - София - 610 км.

Закуска. Отпътуване за София. Пристигане вечерта.

Пакетна цена на турист:

Пакетната цена включва:

транспорт с комфортен автобус 3*, оборудван с климатик, мини-бар и видео

5 нощувки със закуски от които: - 2 в Толо, 2 в района на Ареополи, 1 в Камена Вурла

туристическа програма в Епидавър, Микена, Нафплион, Моненвасия, Ареополис, пещерите Диру, Йеролименас, Спарта, Мистра, Коринтски канал

медицинска застраховка с асистанс

водач от агенцията

Пакетната цена НЕ включва:

входни такси за посещаваните обекти по желание:

Микена - билет за комбиниран достъп с гробницата - 8.00 ЕUR

Епидавъра - 6.00 ЕUR, Музеят - 6.00 ЕUR

Спарта - 6.00 ЕUR

Мистра - 5.00 ЕUR

Пещерите Диру - 12.00 ЕUR

Цените са с информативен характер.

Начин на плащане: депозит – 30 % от пакетната цена; доплащане – до 20 дни преди отпътуване.

Необходими документи: лична карта; за деца под 18 години, пътуващи само с един родител или без родители,задължително се изисква - нотариално заверена декларация (оригинал + 1 фотокопие)

няма визови, санитарни или други специфични изисквания за страната

Парична единица на Гърция: EUR.

Часово време:  България – 12 ч. Гърция – 12 ч.

Минимален брой туристи за осъществяване на екскурзията: 35 души

Срок за уведомление при недостигнат минимален брой туристи: 7 дни преди началната дата

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕЩЕВАНИТЕ обекти ПО ПРОГРАМАТА:

ПЕЛОПОНЕС

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) някога полуостров в Гърция, оформя най-южния край на Балканския полуостров и Европа. Полуостров Пелопонес се превръща реално в остров през 1893 год., когато след продължили 12 години изкопни дейности е прокопан прословутия Коринтски канал, който разделя Пелопонес от основната суша в Гърция. По-късно през 2004 год., посредством мостът Рио – Антирио, най-големият кабелен мост в света с дължина 2880 метра, Пелопонес е свързан с континентална  Гърция и в района на област Етолоакарнания.

Остров Пелопонес е наречен в античността на Пелопс, владетел на полуострова според древногръцката митология, чийто прословути внуци: Агамемнон и Менелай ще продължат да управляват Пелопонес. Пелопонес е родината на същинските гърци – данайците, чийто прародител Данай, пристига на полуострова от Египет заедно със своите петдесет дъщери. Пелопонес е известен и под славянското име Морея през средновековието, когато  славяните проникват екстремно на Балканите и до най-южната точка на древна Гърция – Пелопонес.

Пелопонес е една от люлките на древногръцката култура и на европейското християнство. Тук се намира емблематичният център на античната цивилизация Микена – столица на омировия Агамемнон. Тук е древна Олимпия, известна с игрите от 776 г. пр. Р. Хр., когато започва елинското летоброене. Най – сетне тук са и: Епидавър, Спарта, Мистра и Коринт, впечатляващи с останките и музеите си, чрез които осмисляме корените не само на елинската, но и на съвременната цивилизация. И пак тук на Пелопонес,  християнството има двухилядолетна традиция, започваща още с апостолското дело на св. Андрей Първозвани (Патра) и с вдъхновената проповед на св. Павел до коринтяните.

Добре дошли на Пелопонес и приятно пътуване по прашните пътища на историята!

КОРИНТСКИ канал:

Една от основните забележителности на Пелопонес и Гърция е Коринтския канал, който днес с широчината си от 21 метра „държи” на разстояние основната суша на Гърция. Днешният Коринтски канал, който всеки турист копнее да заснеме на фотоапарата си, е мечта и желание на владетелите в Пелопонес от незапомнени времена. Първият опит да построи канал на това място е от 7 век пр.н.е. и принадлежи на  гръцкия тиран Периандър, който се отказва от намерението си заради възникнали технически трудности и вместо това построява по-простия и по-евтин път, наречен Диолк. Втори опит да построи канал принадлежи на Императора Нерон, който през 37 до 88 год пр.н.ера, прави символична копка със сребърна лопатка. Заради размирици в държавата на Нерон проекта не се осъществява и остава само мечта за цели 18 века. Трябвало да настъпи 1881 година, когато по проект на унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер, участвали преди това в строежа на Панамския канал започва прокопаването на канала продължило 12 години. Първият кораб преминава през канала на 25 юли 1893 г. Коринтският канал се смята за голямо инженерно постижение за времето си, спестяващо на корабите тогава дълъг  700-километров обиколен път около Пелопонес. В наши дни канала е туристическа атракция, по която годишно преминават 11000 туристически кораба. Характеристиките му: ширина от 21 до 26 метра, дълбочина на водата 8 метра и височина на стените до 75 метра не са подходящи за големи товарни кораби.

Съкровищата на АРГОЛИДА: Микена, Епидавър и Нафплио

Златообилната МИКЕНА на Омир - царството на Агамемнон, наричана още “сестра” на остров Крит в историята е столица на една от най-старите цивилизации в Европа – микенската. Цивилизацията, която положила основите на класическата гръцка култура, която пък от своя страна повлияла римската. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микенски период.

За съвременния си живот царска Микена е открита през втората половина на XIX в. от Хайнрих Шлиман – прочутият откривател на древната Троя. Известният немски милионер, самообразован, влюбен в древногръцката литература и особено в митологията, след като сензационно открива Троя на западния турски бряг, през 1874 г. идва в Микена и започва разкопки в т.нар. погребален кръг. И тук той попада на богати съкровища – златни погребални маски, оръжия, съдове, бижута и т.н. На едната от маските имало запазени останки от кожата на владетелското лице, което е покривала. Шлиман заявил – „Взрях се в лицето на Агамемнон!” Днес съвременната наука с право смята, че онова, което Шлиман нарекъл „Гробница на Агамемнон“ с всички съкровища в нея, включително погребалната маска, не би могло да бъде последният пристан на прочутия владетел по простата причина, че той е живял поне 2-3 столетия по-късно.  Независимо от това обаче, Шлиман има безспорно огромни заслуги в откриването на мястото на Микена и изваждането й на повърхността за нов живот. И то точно такава, каквато я описва Омир – „добре изградена, богата на злато“. За важността на откритията му говори и факта че въпреки грешките, повечето артефакти, сгради и места и до ден днешен носят имената, дадени им от Шлиман.

Оригиналите на откритото в Микена злато, днес могат да се видят в прекрасния Национален археологически музей в Атина, а Микана е включена в списъка на ЮНЕСКО.

EПИДАВЪР - светилището на Асклепий и най-големият гръцки античен театър в света.

Най-хармоничният и образцов театър в древна Гърция е бил построен вероятно към края на IV в. пр. н.е. като място за забавление на стичащите се стотици поклонници към култа на Асклепий – богът на лечителството, търсейки изцеление за болките си. С пристигането си се явявали първо пред жреците, които ги измивали и им налагали да постят. След това ги въвеждали в специално помещение, наречено абатон, където поклонниците преспивали на каменно легло или директно на земята. В съня им идвал самият бог Асклепий, преобразен като някакво животно и им давал инструкции. На сутринта жреците поставяли диагноза и насрочвали лечение в зависимост от това какъв е бил сънят на болния. Като вид лечение за душата се препоръчвал театърът, който играел роля на катарзис /пречистване/.

Култът към Асклепий е особено силен до появата на бащата на медицината - Хипократ. Той твърдял, че за всяка физическа болка има рационално обяснение и причина и започнал да прилага рационални методи на лечение. Смята се, че до голяма степен наблюденията му се основавали на изучаването на плочите от Епидавъра, на които изцелените пациенти разказвали историите си. Култът към Асклепий обаче не залязъл. В продължение на няколко столетия вярата и рациото вървяли ръка за ръка, особено тук.

Днешният си вид театърът дължи на започналите в края на 19 в. разкопки, които биват завършени през 1954 г.  Благодарение на тях са изцяло възстановени първите 34 реда в залата. Но театърът е известен най-вече с изключителната си акустика, която задължително се демонстрира от екскурзоводите на място. Тя се изразява в това, че дори актьорите на сцената да говорят съвсем тихо, те се чуват идеално от всичките 15 хиляди зрители, без значение къде са седнали. Това е и единственият театър с напълно запазена кръгла оркестра. . В днешно време сградата , продължава да се използва активно, особено през летния сезон, когато там се поставят шедьоври на древногръцката драма.

Духът на ЛАКОНИЯ: войнствена СПАРТА, мистична МИСТРА и МОНЕМВАСИЯ, МАНИ – свършекът на Балканите и Европа

СПАРТА е един от големите феномени в човешката цивилизация, който повече от 2000 години продължава да пали въображението на хората. Военно ориентираната държавна машина на спартанците, заедно със суровите им закони и обичаи, е доминирала в Древна Гърция близо 500 години и неведнъж е служила като модел за подражание в различни епохи и страни. Някои епизоди от историята на Спарта, като подвига на Леонид и неговите 300 спартанци, са се превърнали в легенди, които човечеството преразказва отново и отново, откривайки в тях непреходни примери за героизъм и доблест.

Някогашна Спарта днес е в руини, с запазени останки от храмовете на богините: Артемида и Атина, този на бога  Аполон, както и театър от римската епоха.

След освобождението на страната през 1834, град Спарта е построен отново по заповед на крал Ото, и на официална церемония на 1 януари 1857 властите са преместени от Мистра в новия град, който е първият в Гърция, построен с градоустройствен план: има широки улици с алеи от дървета, широки площади, неокласически сгради и канализация. Що се отнася до жителите на града - спартанците, те все още са прочути със своята смелост и с това, че съхраняват живи гръцките традиции.

МИСТРА е призрачен град - приемник на древна Спарта и значим културен и религиозен център на Византия, както и нейна последна столица след превземането на Константинопол от турците. Мистра днес до толкова поразява с изгледа си, че е заслужила определението – „Чудото на Морея”!

Отдалеч и като на длан се забелязват страховитите пояси от крепостни стени, действащите още църкви и манастири, руините на дворци и сгради, над които се извисява замъкът на Гийом II Големия зъб. През Главната порта на Долния град за минута се озоваваме пред първата голяма забележителност - Митрополията "Св. Димитър", която е издигната след идването на ромеите през ХIII в. от митрополит Игнатий. С външния си вид и великолепна декорация е прекрасен пример за развитата византийска архитектура. Именно в тази църква е коронясан император Константин ХI Палеолог.

Изкачваме се по склона и влизаме в Бронтохион, манастир, подчинен направо на Вселенския патриарх. Някога манастира притежавал земи в цял Пелопонес, а в 1312 г. император Андроник II Палеолог го освобождава от всякакви данъци и намеси на държавната администрация. Днес от огромния ансамбъл са оцелели двете църкви, посветени на двамата светци с името Теодор и на Св. Богородица Одигитрия.

Най-сетне е и Двореца на морейските деспоти. Началото на сложния Г-образен ансамбъл е сложено още от Вилардуените, дясното крило е построено от Йоан Кантакузин, а лявото е добавено през ХV в. от Палеолозите. Във вътрешността се виждат оригинални тронни зали и салони за приеми, жилищни помещения, параклиси. Дворецът на деспотите е рядък случай, при който може да се види византийската представителна архитектура. Неусетно достигаме до замъка на Гийом II дьо Вилардуен. Със суровите си форми той напомня за крепостите на кръстоносците, които могат да се видят в Сирия, Йордания и Светите земи. И другояче не може да бъде, защото Четвъртият поход е един от най-добре организираните опити на Запада да завоюва непокорния Изток…

МОНЕМВАСИЯ или Източният Гибралтар, така наричат венецианците един от най-живописните средновековни гръцки градове. Причината е, че крепостта на намиращата се на стотина метра от брега непристъпна скала в югоизточната част на полуостров Пелопонес контролира в продължение на векове морския път от Западна Европа към Изтока. Местните жители пък назовават града си Монемвасия, което на гръцки език означава, че към твърдината води само един вход.

Разходката в Монемвасия е като прочит на старинна приказка. Запазените крепостни стени притискат отвсякъде Долния град към високите стотици метри отвесни скали. Къщите пазят древния си облик, разделени от тесни средновековни улички. Оцелели са доста храмове от общо 40 на брой, в чиято архитектура се преплитат византийски, готически и ренесансови елементи. Главна е катедралата "Елкоменос Христос" от 1293 г., а насреща е старата църква "Св. Павел" (956). Най-необичайни в смесицата на източни и западни черти са "Миртидиостиса" и "Панагия Хрисафитиса".

Провирайки се между каменните къщи, откриваме пътя към Горния град скрит в гънките на скалите. Стръмна, застлана с калдъръм улица, пазена отвсякъде със стени, увенчани със зъбери ни отвежда до  огромно плато, осеяно с руините на стотици сгради - един призрачен мъртъв град. От табелите проличава, че това са представителни сгради, цистерни, дворецът на венецианския наместник. На най-високата част са останките от вътрешния замък с четвъртит план и кули по ъглите. Той е издигнат във византийската епоха, а венецианците добавят и склад за барут. На хълма има и доста развалини на църкви, обозначавани като "анонимни". Единствената запазена е "Св. София", намираща се на скалния откос над морето. Красивият куполен храм е построен в средата на ХII в. и от това време са изящните релефи по фасадата. При император Андроник II Палеолог сградата е изписана с фрески. Турците я превръщат в джамия, а в 1690 г. венецианците я правят католическа църква. Реставрирана е в средата на ХХ в. и днес самотно напомня за някогашната слава на Монемвасия сред развълнуваното Егейско море….

Миниатюрната красота на средновековната Монемвася с тесни калдъръмени улички, кокетни ресторанчета, магазинчета за сувенири и  изумителната гледка към морето от Горния град, днес се съхранява от около 50 души постоянно живеещи, много от които са хора на изкуството търсещи вдъхновение в уникалното съчетание на история и природа.

Полуостров МАНИ – самият най-южен финал на Балканите и Европа                             

Мани е средният „ръкав” или полуостров на Пелопонес и негова най-южна точка. Според местна легенда тук е входа към подземния свят на Хадес. Но дори и да беше неизвестен този факт още от първите километри се усеща, че мястото е необикновено. Суров пейзаж, в който хълмовете с уханни портокалови горички и маслини отстъпват място на остри отвесни скали и стръмни сипеи, които се спускат към морето оформяйки дълбоки заливи. Растителността тук е оскъдна поради валежната сянка, в която се намира  района, а земята е неплодородна и трудна за обработване.

Изолираността на този район и суровата природа са обусловили  една различна житейска философия на месните жители,  която се заражда още през 15 в. и има за цел оцеляването на хората. Част от културата на жителите на Мани по това време става пиратството, което те сматат за законен отговор на факта, че тяхната земя е бедна. През годините се оформят цели пиратски фамилии, които често враждуват по между си. За да могат успешно да се защитят от враговете си, те започват да строят характерните високи каменни къщи-кули или крепости. Тази архитектура оставя своя отпечатък върху ландшафта на района и до днес. Колкото по-висока е кулата, толкова по-лесно е да се обстрелва врага от тесните като бойници прозорци. Началото на една междуродова война бива обевявано с звъна на черковтата камбана, след което мъжете се прибират в къщите си. Храна и провизии те получават от жените, които продължават да се грижат за прехрана на рода. Тези вражди често продължават с години и се предават от поколение на поколение, тъй като чувството за чест е много силно. Войната свършва само след окончателното избиване на едната страна или на капитулацията и. Последната известна вражда от такъв род се разиграва през 1870 г. и бива прекратена едва след намесата на гръцката армия.

Днес най-запазени такива селища с живописно струпани къщи-кули са Кита и Ватия, но отделни стърчащи кули могат да се видят навсякъде в областта. Основни градове са: Гитьо, Ареополис, Кита и Йеролименас.

ПЕЩЕРИТЕ ДИРУ

Трите пещери Диру, Алепотрипа и Глифада са разположени в живописен залив на Лакония (Южна Пелопонес) в областта Мани. Най-голяма /9000 кв.м./ и отворена за туристи е първата - Диру.

В дъното на пещерата тече  река Glifadas, която постепенно се разширява и се превръща в езеро с дълбочина на места до 30 м. и температура на въздуха не повече от 18 градуса. Тази пещера, невероятно и прекрасно творение на природата, разкрива един фантастичен подземен свят на огромен каменен лабиринт, но пъстър, като калейдоскоп, украсен със сталактити и сталагмити в причудливи форми и различни цветове - зелено, жълто, червено. Не е случайно, в праисторическата ера, Диру е смятана за входа към подземния свят.

Не се препоръчва да се докосвате до тези мистериозно подземни образувания , тъй като намесата води до унищожаването на микроклимата. Ако докоснете върха на сталактит, може да прекъснете неговия бавен растеж, който е приблизително един сантиметър за век.

За удобство на туристите, Диру е обезопасена и осветена и стандартния преход на разходката в нея е с продължителност около 30 мин. с лодка из залите, които имат имена – Шоколад, Сребърен дъжд, Червена стая и др.  и още 500 м. пеша до изхода на тази популярна туристическа атракция.